При посещението на руския президент Владимир Путин в Китай миналата седмица бяха подписани около 40 документа и съвместно изявление за укрепване на партньорството между Пекин и Москва. Посещението, само дни след посещението на американския президент Доналд Тръмп в Пекин, е повече от дипломатическо съвпадение. Това е ярко напомняне, че глобалният ред сега се оформя не толкова от съюзи, колкото от течен триъгълник от Китай, Съединените щати и Русия, като Пекин все повече седнал в центъра.
Времето е дипломация. Когато президентът Си Дзинпин приема Тръмп и след това приветства Путин почти веднага след това, Китай изпраща ясно послание: той възнамерява да управлява и двете отношения според собствените си условия и не разглежда съперничеството между САЩ и Русия или конкуренцията между САЩ и Китай като отделни истории.
За Китай това последователност от посещения е стратегическа възможност. Това позволява на Пекин да се представи като стабилна и незаменима сила в евразийската политика, способна да ангажира както Вашингтон, така и Москва, без да става подчинена на техните програми.
Китай отдавна предпочита гъвкавостта пред идеологическото приспособяване. На практика това означава поддържане на отворени канали със САЩ за търговия, технологии и управление на кризи, като същевременно се поддържа широко стратегическо партньорство с Русия в енергетиката, дипломацията и геополитическата координация. Това разкрива как Китай вижда света: не като двойна борба между демокрация и „авторитаризъм“, а като конкурентна среда, в която големите сили се пазарят, хеджират и пренастройват.
От гледна точка на Вашингтон отношенията между Китай и Русия остават едно от най-важните стратегически предизвикателства. Американските политици прекараха години в опити да предотвратят по-задълбочено привеждане в съответствие между Пекин и Москва, но последователността от тези посещения предполага, че това не е довело до желания ефект. Посещението на Тръмп за Китай, колкото и да се тълкува политически, показа, че САЩ все още виждат стойност в прякото ангажиране с Пекин.
За Русия посещението носи друго значение. Путин отиде в Китай не от позиция на сила, а по необходимост. Санкциите, изолацията на Запада и продължаващите военни разходи в Украйна стесниха възможностите на Русия и сега Пекин е партньорът, който Москва не може да си позволи да загуби. Русия има значение и за Китай: като стратегически съсед, енергиен доставчик и геополитически противовес на Запада.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта