Институт в Пекин се готви да изстреля първия си нов тип експериментални сателити с висока изчислителна мощност до края на 2025 г. или началото на 2026 г., докато Китай търси нови начини да посрещне растящото търсене на изчислителна мощност на фона на глобалните енергийни ограничения, водени от изкуствения интелект, казаха експерти в четвъртък.
„Мащабните центрове за данни се разрастнаха бързо в световен мащаб, но по-нататъшният растеж е изправен пред големи пречки, включително тежко използване на земята, нарастващо потребление на енергия и ограничения на атмосферното охлаждане“, каза Джан Шанконг, директор на Пекинския астро-бъдещен институт за космически технологии и главен учен в Beijing Orbit Twilight Technology Co.
Доклад, публикуван от Международната агенция по енергетика през април, предупреждава, че глобалното търсене на електроенергия от центровете за данни се очаква да се удвои до 2030 г. до около 945 тераватчаса, надхвърляйки текущото общо потребление на електроенергия в Япония. Очаква се AI да има най-голям принос за увеличението.
Базираните в космоса решения предлагат изобилие от слънчева енергия и стабилна космическа среда от минус 270 C, което позволява непрекъснато генериране на слънчева енергия и високоефективно пасивно радиационно охлаждане – потенциално новаторски подход за посрещане на бъдещи изчислителни нужди, според института в Пекин.
Институтът планира да изгради съзвездие от 16 централизирани космически центрове за данни в орбита сутрин-здрач на 700 до 800 километра над Земята. Орбитата ще позволи почти непрекъснат достъп до слънчева енергия, доставяйки около 16 гигавата към мрежата.
Дизайнът включва концентрирани слънчеви клетки и гъвкави излъчващи панели. Проектът вече навлезе в началната си изследователска фаза, включително разработването на тестови сателити от първо поколение.
Тласъкът идва, докато технологичните компании в световен мащаб се надпреварват да изградят орбитална изчислителна инфраструктура. На 5 ноември Alphabet, компанията-майка на Google, представи своя проект „Sun Catcher“ за изграждане на базиран в космоса AI център за данни, използващ захранвани със слънчева енергия сателити, оборудвани с Google TPU, с пробни изстрелвания, планирани за 2027 г. Starcloud, компания, подкрепяна от Nvidia, пусна първия си тестов сателит, носещ чипове H100 на 2 ноември и има за цел да разработи космически център за данни, обхващащ десетки квадратни километри с мощност от пет гигавата в рамките на пет години.
Компютърните сателити ще бъдат използвани в много сектори, каза Лиу Лианг, заместник-директор на изследователския институт за технологии за сателитна и наземна интеграция към China Mobile Research Institute. Моделите с изкуствен интелект в орбита ще могат да обработват и анализират данните от мониторинга бързо, позволявайки наблюдение в реално време на елементи на околната среда като атмосфера, вода и почва. Лиу каза, че това ще осигури критична поддръжка на данни за прогнозиране на времето, управление на околната среда и селскостопанско производство.
„С широкообхватно покритие и изчислителни услуги с ниска латентност, изчислителната констелация също допринася за изграждането на интелигентна транспортна мрежа“, каза Лиу.
Джан каза, че развитието ще се развие на три етапа. От 2025 г. до 2027 г. екипът ще тества ключови технологии, необходими за захранване и охлаждане на компютри в орбита, и ще бъдат изстреляни няколко пробни изчислителни сателита и сателити за предаване на данни. Очаква се изчислителният капацитет да нарасне с присъединяването на повече сателити към мрежата.
Вторият етап, от 2028 до 2030 г., ще се съсредоточи върху намаляване на разходите за базирани в космоса изчисления, така че да станат сравними с работещите центрове за данни на земята.
Последният етап, от 2031 до 2035 г., има за цел да изгради много по-големи орбитални съоръжения, захранвани от огромни количества слънчева енергия, които един ден биха могли да поддържат обучението и работата на усъвършенствани AI системи директно в космоса.
Ракетните предприятия в Пекин се очаква да стартират по-голямата част от мисиите.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта