Напоследък видеоклип стана вирусно как цивилен полицай от Хонконг на борда на микробус брои колко пътници не са закопчали предпазните си колани. Полицията каза, че ще бъдат издавани призовки на пътуващите, за които е установено, че не носят предпазни колани.
Социалните медии бяха озарени от изненада, забавление и дебат. Някои се чудеха дали полицейската дейност под прикритие може скоро да се разпространи в автобусите или такситата.
Самият закон едва ли е нов. От повече от 20 години пътниците в микробусите са задължени да закопчават коланите. Това, което смущава хората, не е законът, а методът на прилагане и усещането, че малките, рутинни избори се проверяват внимателно.
Изглежда, че операцията под прикритие цели да подтикне към незабавно спазване. И все пак, когато дребните нарушения се контролират по този начин, хората може да почувстват, че са постоянно наблюдавани и доверието между общността и властите рискува да бъде подкопано.
Рутинното пътуване с микробус започва да се усеща като морален тест и малките ежедневни взаимодействия стават напрегнати. Пътуващите може да се чудят дали следващото пътуване няма да е капан. Шофьорите може да почувстват натиск да наблюдават пътниците толкова, колкото и пътя.
Това повдига и по-голям въпрос: защо изобщо са необходими тези мерки? Игнорират ли пътниците закони за предпазните колани защото правилата са неудобни или защото прилагането в миналото е било непоследователно? Може би проблемът не е предизвикателство, а липса на разбиране или обществено образование. Хората наистина ли са запознати със закона или просто не са сигурни в спазването му?
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта