Контейнерните кораби акостират на пристанище в Циндао, провинция Шандонг, на 8 декември. ZHANG JINGANG/ЗА КИТАЙ ДАЙЛИ
Рекордният външнотърговски излишък на Китай от 1,08 трилиона долара през първите 11 месеца подчертава неговата интегрална роля в глобалните производствени мрежи, принос, който според наблюдатели на пазара и бизнес ръководители постоянно намалява производствените разходи в световен мащаб и смекчава инфлационния натиск в много икономики.
Докато някои чуждестранни медии изразиха загриженост относно търговските дисбаланси на фона на значителния излишък на Китай, търговските учени подчертаха, че цифрата произтича от глобалната специализация на веригата за доставки и не представлява заплаха за световната икономика.
Износът на Китай е нараснал с 6,2 процента на годишна база до 24,46 трилиона юана (3,47 трилиона долара) между януари и ноември, докато вносът е нараснал само с 0,2 процента до 16,75 трилиона юана, съобщи Главната митническа администрация.
Wan Zhe, професор, специализиращ в регионалното икономическо развитие в Пекинския нормален университет, каза, че това не е игра с нулева сума. Излишъкът отразява присъщата структура на днешното глобализирано производство, система, която намалява разходите за потребителите по целия свят, като същевременно осигурява постоянна ценова стабилност.
„Идеята, че купуването на нещо означава загуба, не се поддържа на нито един пазар“, каза Уан, добавяйки, че същността на търговията се крие във взаимната изгода и печелившите резултати – ефективният пазар не може да функционира по друг начин.
Подобни мнения бяха споделени от Джан Монан, изследовател в Китайския център за международен икономически обмен в Пекин.
„След години на глобален търговски протекционизъм и търкания, Китай активно преструктурира търговската си рамка и се стреми към диверсификация“, каза Джан.
Нововъзникващите пазари се превърнаха в ключови двигатели на нарастващия растеж и жизненоважни двигатели на експанзията, като забележителния ръст на търговията на Китай с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия и Европейския съюз. Това ефективно подсили цялостната устойчивост на външната търговия на страната, каза Джан.
Лили Ян Инг, генерален секретар на базираната в Париж Международна икономическа асоциация, каза, че излишъкът от трилиони долари е резултат от структурна трансформация в глобалното производство, оформена от зелени технологии, напреднали индустриални системи и цифрова инфраструктура. Възходът на Китай показва, че глобалната интеграция остава мощен двигател на растежа.
Подчертавайки структурна промяна нагоре по веригата на стойността, износът на Китай на механични и електрически продукти – включително оборудване за съхранение на енергия, смартфони и полупроводници – достигна 14,89 трилиона юана през периода януари-ноември, което е с 8,8% повече на годишна база и представлява 60,9% от общия износ на страната.
За много нововъзникващи икономики разширяването на износа на Китай носи както възможности, така и важни корекции. Китайските електрически превозни средства, фотоволтаичното и цифровото производствено оборудване предлагат път за ускоряване на промишленото надграждане, изпълнение на ангажиментите за климата и повишаване на производителността, добави тя.
Един конкретен пример за тази тенденция е Zhejiang Zhonghuan Sunter PV Technology Co Ltd. Базираният в Нингбо производител на соларни модули ще добави нови производствени линии през 2026 г., тъй като глобалният енергиен преход се ускорява.
Cen Tingchao, външнотърговски директор на компанията, каза, че бързата индустриализация и нарастващите енергийни нужди на развиващите се пазари водят до силно търсене на слънчева енергия, което ги прави ключови за бъдещия растеж на компанията.
Стойността на износа на фирмата възлиза на 921 милиона юана през първите 11 месеца, което е ръст от 44,36% на годишна база, казаха от Ningbo Customs.
Тъй като чуждестранните предприятия с присъствие в Китай задълбочават зависимостта си от китайската производствена екосистема, общата стойност на вноса и износа на такива компании се повиши с 2,9 процента на годишна база до 10,91 трилиона юана през първите 10 месеца, което представлява 29,3 процента от общия национален обем, според последните данни на митниците.
Междувременно износът на финансирани от чужбина бизнеси в Китай нарасна с 4 процента на годишна база до 5,99 трилиона юана, което показва, че те също допринасят активно за търговския излишък на Китай предвид дълбоката им интеграция в индустриалните вериги на страната.
Салваторе Руджиеро, вицепрезидент по маркетинг и комуникация в германския производител на специални материали Schott AG, каза, че тези факти допълнително подчертават симбиотичната връзка между устойчивите чуждестранни инвестиции и ролята на Китай като централен възел в глобалните производствени мрежи.
Schott планира да инвестира повече от 60 милиона юана за разширяване на производствения капацитет в своята производствена база в Суджоу, провинция Дзянсу, през следващите месеци.
„В момента около 90 процента от продуктите на Schott, произведени в страната, се продават на вътрешния пазар, но новата инвестиция ще позволи износ за Югоизточна Азия, Южна Корея и Япония“, каза Руджеро.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта